Дали ние българите сме забравили какво значат думи като “морал”, “ценностна система” !? Повод за размисъл е тази статия на Дарик Нюз. Колко време още ще ни е нужно за да разберем, че липсата на морал и ценностна система е проблем!?
Тази статия, плюс дочут случаен разговор между деца ме накараха да се замисля. Едното казваше, че не може да се направи нещо си, защото иначе щяло да влезе в затвора. Малки хлапета. Родителите не ги учат на това какво е добро и какво е лошо. Не им казват, че нещо не се прави, защото е лошо, а защото ще ги хванат. Две основни понятия, които ни изграждат като личности (добро и зло) - и възможността да правим разлика между добро и зло, се размиват. Двата основни стълба, на които почива понятието “морал” ги няма. И ние всички го виждаме – на всякъде около нас, в лицата на популярните личности дори. Обвиняваме например политиците – смятаме, че те са тези, които носят бедите около нас. Боли ме да го кажа, но това не е така. Проблемът е в нас самите, в нас като народ, като общество, като коректор на тази държава. Политиците са шепа хора, които идват от нас – обществото. Единствената разлика помежду ни е, че те дават лице на нашата същност. Политиците ни са българи, отраснали в нашето общество, гледали нашия пример, нали? Трябва да приключим най-накрая с това средновековно мислене - склонността все да обвиняваме държавата е остатък от времето на турската държавност. Хубаво, но ВЕЧЕ държавата е наша. Да спрем да я обвиняваме за всичко и да си свършим работата.
Да не би политиците в Америка да са по-добри? Или съдебната им система да е съвършена? Нима там няма случай на оправдани в съда престъпници, убийци. Сещам се за едни такъв, оправдан от съда. Само че вече не може да седне в ресторант, защото хората стават, не може да отиде в хотел, защото хотелиерите му отказват – ако го приемат, всичките им клиенти ще си тръгнат. Може да е избегнал съдебната присъда, но тази на обществото не може.
Баловете на абитуриентите. Чудесно. Толкова много поводи за усмивки, за горди родители - свежо начало за толкова много хора. Разхождах се по улиците за да усетя тази радост. Масово Специалната вечер за учениците беше превърната в обикновен квартален запои. И тук не става дума за смирено посрещане на новия живот с чаша чай и бисквитка в ръка. Не! Става дума за вечер, в която няма да се превърнем в Кралят на циганите или Кралицата на Водката. Доста нисък старт в живота.
Момичето от снимката пристигна с пресушено шише уиски в ръка. Напълно неадекватна, малко след пристигането си се раздели с всичките си пари за вечерта, плюс мобилен телефон – отмъкнати от щастливите ромски музиканти наоколо. А тя дори и не разбираше какво става. За нас, простосмъртните наоколо стана ясно едва, когато нейна приятелка засипа цветисти ругатни по техен адрес. Няма нужда да ви казвам колко “разтроени” бяха ромите от тези думи – аха да кажат, че повече никога няма да правят така. По-грозните гледки ги запазвам за себе си.
© 2011 Summer Night
Няма коментари:
Публикуване на коментар