Попаднах на интересна статия, в която американски журналист търси любопитни факти за полските плакати по време на Желязната завеса.
Поляците не са имали право да използват рекламните материали, подготвяни от Холивуд за да привличат зрители към новите филми. Кой разбрал, разбрал. Правели са си собствени. Без оплаквания моля, може плакати да не сте получавали, но поне филмите са били на екран. Сладки времена – някои от художниците дори не са могли да гледат предварително филма.
Постерите в Полша – и политическите, и художествените винаги са били на особена почит. Там и в Източна Европа те са били важна част от пропагандата над обществото. Заради това, в Полша са инвестирали много в тази насока. Резултатът бил появата на изключително добра школа и поколения талантливи художници. В далечното и недалечното минало български художници също са отивали в Полша за да усъвършенстват техниката си.
Цензурата била насочена главно към самите филми – филми, които стават и такива, които са “опасни” за обществото. Минали веднъж цедка, вече творческата работа била на преден план. Тук поне изкуството печели.
И все пак идейната диктатура в Източна Европа и материалната такава в Холивуд имат нещо общо. Въпреки че двете са пълни противоположности.
Комунистическият режим забранява свободното разпространение на идеи, защото се страхува от интелекта у хората. А интелигентността е основен враг на диктатурата. В Полша плакатите са дело на техни художници. Правили са ги така, както са ги усещали самите те. Никой не им е поръчвал плакати, които да продават филми. Хоп и всемогъщият в Холивуд комерс е преодолян.
От другата страна е консуматорското общество със своето свръхпотребление което продава всичко за съответната сума. Цензурата в Холивуд е малко по-различна. Прави каквото искаш, само да се продава. Но и при все това там е по-добре. Имаш избор. Ако не ти харесва – има го и независимото кино.
Няколко постера и от французина Жул Шере (1836 - 1932) наричан “баща на съвременния плакат” .
Няма коментари:
Публикуване на коментар