22 юли 2010 г.

Тайният език на работодателя

Служител и работодател. Тази трудна, трудна любов.


 

 

Както казваше един мъдър човек, всяка сутрин ставам от леглото и отивам да проверя111-1 Списъкът на Форбс за най-богатите хора на планетата. Ако пак не съм в него, тогава отивам на работа. Ако не сме от хората, родени със златни лъжички в уста, на всички ни се налага да ставаме сутрин и да отиваме на работа. Но преди да успеем да си доставим това неземно удоволствие, трябва да си намерим нещо подходящо. Като редовен посетител в последно време в сайтовете за търсене на работа вече знам: четете между редовете – о, да… Крюела Де Вил е там някъде и тя търси служители. Така че ако не искате от 8 до 5 вечерта да дерете бебета далматинци за кожени палта (а при липса на “работен материал” да дерат вас) – четете тези междуредия много внимателно.

Аз например си харесах подобна обява:

“Малък и сплотен екип търси отговорна и енергична личност. Подходящият кандидат притежава: – комуникативни умения; способност за работа в екип; амбициозен, работлив и упорит; усет към клиента; желание за научаване на нови неща; издръжливост; съответстващ бизнес вид.

Ние предлагаме: динамична работна атмосфера; мила родна картинка – със сълзи на умиление чета всеки път, когато работодателят пише в графа “ние ви предлагаме”, че заплатите се изплащат РЕДОВНО. Ех, западна Европа… ти все повече се отдалечаваш  Left hug………..Right hug

И така – какво се оказа!?

Малкият и сплотен екип всъщност се оказаха група приятели, работещи заедно. Дотук с идеята за професионално израстване. Не мога да взема работата на Ани- най-добрата приятелка на жената на шефа!  Длъжностната характеристика излезе кратка – “Доброто магаре Марко, трябва да влачи послушно всичко, де му се изправи на пътя”. За заплата – Марко ще получава морков – веднъж годишно! Но лично от шефа!

Желание за научаване на нови неща – о, да… вече разбирам от ремонт на ксерокс машини. Все пак не е толкова трудно – просто винаги нося по едни клещи с мен. О, да, имам и издръжливост, винаги мога след края на работния ден да довърша и счетоводните документи. Не, разбира се, че не ми пречи, кой иска да си види близки и семейство. И да, имам подходящ външен вид – изглеждам добре дори и след такъв работен ден. Не мога да се оплача– наистина е динамична работната атмосфера.

Но преди ние всички, задружно да хукнем към страницата на Фейсбук и да създадем там поредната недоволна група, в която да се жалваме едни на други, трябва да кажем и още нещо. НЕ ВСИЧКИ СА ТАКИВА. Да, работодателят казва така, но какво друго да каже. Има и добри фирми. Има такива, които не се възползват от незнанието ви, че всичко трябва да бъде писмено, че вие сте човешко същество и имате нужда от почивка и време с близките. Такива, които се съобразяват с парите, които ви плащат и когато пазарът се променя, повишават и месечното ви възнаграждение. Така че, просто търсете.

Няма коментари: