Какво значи да обесиш куче.

Обесено куче. Един българин. Кой всъщност е той? Аз залагам на незадоволен гном.

Колко “як” трябва да си, за да биеш вързания. Стана ми интересно, що за човек би направил такова нещо. Това мамино синче обаче, едва ли ще излезе из под полите на майка си за да ни каже защо го е направил. Едва ли някога страхливите му устни са казвали какво става в главата му. Да влезнем, слава Богу, за малко в неговата тъмна и задушна дупка и да видим що за организъм е.

Много може да се разбере за един човек от действията му. Всяко действие е следствие на мисълта ни. А мисълта е резултат от характера – вид “пръстов отпечатък”.

Перверзник хваща спокойно и доверчиво куче. Безспорно, тъй като кучето е позволило на човека да сложи връвта на шията му. Кой е той – дребен подмолен нещастник търсещ безпомощна жертва.

Когато животно се бие – то го показва. Когато животно те харесва – то го показва. Няма такава подлост както човешката. Показваме я както към свои, така и към животни. С усмивка на лице и нож в ръка– още по “хитро” и с повече точки е, когато забиеш този нож в гръб на приятел.

Явно проявява “мъжеството” си като се гаври с невинни жертви. Така успехът му изглежда сигурен. В случая избира неагресивно куче. В живота – дете, възрастен човек, майка, съпруга. Само така изкривената му перверзност може да усети тестостерон. Не, мили хора. Не става дума само за едно куче. Извергът е изверг. Без значение коя е моментната му жертва. Той не е изверг с животното, а любящ баща с децата си. Така е устроен живота. Искаме или не.

Той никога няма да бъде забелязан от хората и заради това търси внимание с извратените си постъпки. Как му се иска да го забележат поне веднъж в живота. Но това така и няма да стане. Липсва му характер, а липсата на характер води до липса на личност. А липсата на личност води до липса на човек. Родил се е незабележим, ще умре такъв.

Да оставим горкото кучето. За него явно сме се погрижили вече добре. И аз, и Вие. Друго ме тревожи. Наличието на такива гнили хора след нас. Защото те са наш проблем. Защото те са бащи на деца, които възпитават. Деца с които играят нашите деца.  Защото цикълът на тази "зараза" (тук не мога да използвам красива дума като "живот") носи единствено нещастия и мизерия.

Мила Родино, докъде те докарахме, ние големите българи, големите родолюбци, които само чакаме включена камера за да заудряме по тия гърди мъжки в люти клетви как за тебе ще умрем. Искаме да си достойна в очите на света, но ние – твоят народ, твоята кръв първи те мърсим, когато трябва да изберем как да постъпим. Мачкаме децата си, неуважаваме родителите си, живеем за да се срамуваме от грешките си, някъде дълбоко в душите си.

Не, не искам да има нахапани хора. Да, няма глутници кучета в европейските градове. Също както няма и трупове на убити животни, висящи по дърветата им. И хората там са добре, и животните им. Защо ли… защото са други хора.