Кратка история от Пазарджик на фона на циганите, ромите, както ви харесва и Европа.
В Пазарджик, в началото на учебната година стана поредния скандал между българи и цигани. Родителите на първолаци от един клас отписали децата си от съответната паралелка, защото се разбрало, че там ще има някакъв брой цигани. Веднага се скарахме по балкански – едните махат заплашително с пръст и обвиняват родителите в расизъм. Другите пък се защитават, отново викайки на предните те да запишат децата си заедно с циганетата.
Всеки си има истина. Моята е, че и аз нямаше да запиша детето си в такава паралелка. Не защото има деца, различни от българчетата. Не заради расизъм. А защото начинът на живот на самите семейства е различен.
И кога е станало това разминаване – “Докато ти спеше”- подходящо заглавие на един американски филм. Докато спяха всички от “Закрила на детето” - едни неориентирани лелки, които нямат особена връзка с “Кораба майка” и се свърши с дълбокия сън на Държавата като цяло.
Защото малките циганета, първокласниците, за съжаление вече не са деца. Били са лишени от детство, от възможността да запазят за по-дълго невинността. А докато това е ставало, онези лелки са лапали пасти с кафенце всеки следобед и са очаквали следващата си заплата. В това време, тези деца са се учили да крадат, да лъжат, да използват единственото, което имат – диви инстинкти за да се оправят. Те не разбират, че когато искаш да поиграеш с нещо не го крадеш тайно, а просто можеш да го поискаш. Защото в неговия живот, ако искаш нещо, може само да го откраднеш.
Децата навсякъде се раждат еднакви – българчета, циганчета, виетнамчета, германчета. Ние възрастните ги правим едни или други докато ги запознаваме с живота….
Едно циганче, ромче или както искате рови в кофа за боклук. Правят му забележка, че хвърля всичко навън. А то гордо заявява, че не било расло в гората. Било записано в УЧИЛИЩЕТО на Гозница! Жал ми стана за това дете, което знае, че като се научи на нещо, ще бъде равностойно на всички останали хора, но няма да получи възможност, защото ходенето на училище не връща пари вечерта за цигари и ракия на баш Циганина. А докато това става, на нас не ни пука. Пука ни, когато това дете се прехвърли на терасата и обере всичко от нея. Тогава обаче, вече е твърде късно. Нито то ще спре да краде, нито пък нещо ще се промени, защото и то ще направи същото със своето дете. Защото това, в неговия свят, се смята за нещо НОРМАЛНО.
Интелигентният българин не е расист. Расист е онзи недорасъл, неудовлетворен, нереализиран, неграмотен, нещастен индивид, който мрази. А какво е омразата – желание да унищожим източника на нашето нещастие. Има само една малка подробност – колкото и да мразиш, накрая си оставаш същия недорасъл, неудовлетворен, нереализиран, неграмотен, нещастен индивид, който си бил винаги.
Българите не са расисти. Не и тези, които ни карат да се гордеем. За съжаление обаче, другите са доста по-“шумни” и създават общото впечатление.
Лесно ни е да мразим. И толкова трудно да обичаме. Лесно ни е да обвиняваме и ни е толкова трудно да носим вината.
© 2010 Summer Night
