В нашите очи чаената церемония може да изглежда излишно сложна и завъртяна. Защо да си създаваме толкова трудности при положение, че просто можем да си сипем чаша чай и да я изпием? Причината е една. Същата, която ни кара да приготвим храната си, вместо да хукнем да гоним крава по някоя морава и да ръфаме от плешките.
Чаената церемония в Япония е времето, през което трябва да забравим за лошото си настроение, трябва да оставим проблемите си за малко и да обърнем внимание на нещо извън нас - на дребните неща от живота, които имаме склонност да пропускаме, увлечени в маловажни (или не чак толкова) проблеми от ежедневието. Така успяваме да изчистим съзнанието си от насъбралата се "мръсотия" и да започнем всичко на чисто.
Има нещо типично в японския начин на мислене - стремеж към изчистеното, към скромното и практичното в живота. На него са му чужди грандоманщината на западния човек, с вечната му мания да се надпреварва в притежаването на огромни, скъпи и напълно безполезни предмети. Разбира се, че не всеки японец живее така. Това е идеята, а кой доколко успява да го постигне е друга тема.
Най-трудно е да живеем в настоящето. Да не носим целия товар от миналото и напрежението от очакванията ни за бъдещето. Идеята на цялата чаена церемония е точно това. Спокойствие.
Чаената церемония Чаною се провежда обикновено в дървена къща. Архитектурата й е такава, че да вдъхва чувство за спокойствие и уединеност. Задължителна част е градината, която е изчистена, зелена и много рядко с цъфтящи цветя. Има алпинеуми и поточе.
Присъствието на такава чаена церемония е свързано със спазването на няколко правила.
За да спазите основния принцип на събитието, трябва да забравите всички тревоги. Преминавате прага на чайната едва когато духът ви е спокоен. Домакинът ви поздравява учтиво и ви поднася вода, с която да изплакнете устата си и да си измиете ръцете. След това го следвате по пътечка до чайната.
Вътре домакинът приготвя чая. Използва зелен, наречен "матча". Към чая се добавя кипнала вода и се бърка с бамбукова бъркалка. Сервира се в малки купички или чашки.
Когато домакинът Ви подава чашата с чай, вие трябва да я поемете с лявата си ръка. След това, държите чашата с дясната. Слагате чашката пред себе си и я обръщате надясно, за да не пиете от страната, която е била първоначално срещу вас. Това въртене на чашката не е случайно. Идеята е, че домакинът Ви предлага най-добрата страна на чашата, но вие не пиете от нея, защото не сте достатъчно достоен за такава чест.
Повечето съвременни японци не притежават чайни. Но идеята на чаената церемония е жива и разпространена. Повечето японци членуват в един вид клубове - чайни в районите където живеят. Посещават ги цял живот, като се учат на изкуството на чаената церемония. Японците предпочитат да научават това изкуство с усет, с чувство, а не от книги - с интелекта.
© 2010 Summer Night
Няма коментари:
Публикуване на коментар